бил уединявал

Речник на българския език

1. бил уединявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил уединявал е производна форма на уединявам се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).