бил уединил

Речник на българския език

1. бил уединил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил уединил е производна форма на уединя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).