бил увенчавал

Речник на българския език

1. бил увенчавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил увенчавал е производна форма на увенчавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).