бил търмъчил

Речник на българския език

1. бил търмъчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил търмъчил е производна форма на търмъча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).