бил съюзявал

Речник на българския език

1. бил съюзявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил съюзявал е производна форма на съюзявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).