бил съумявал

Речник на българския език

1. бил съумявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил съумявал е производна форма на съумявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).