бил съпътствал

Речник на българския език

1. бил съпътствал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил съпътствал е производна форма на съпътствам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).