бил съм шумолил

Речник на българския език

1. бил съм шумолил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм шумолил е производна форма на шумоля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).