бил съм чорлил

Речник на българския език

1. бил съм чорлил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм чорлил е производна форма на чорля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).