бил съм хулил

Речник на българския език

1. бил съм хулил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм хулил е производна форма на хуля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).