бил съм хрантутил

Речник на българския език

1. бил съм хрантутил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм хрантутил е производна форма на хрантутя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).