бил съм учудил

Речник на българския език

1. бил съм учудил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм учудил е производна форма на учудя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).