бил съм утвърдил

Речник на българския език

1. бил съм утвърдил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм утвърдил е производна форма на утвърдя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).