бил съм усамотил

Речник на българския език

1. бил съм усамотил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм усамотил е производна форма на усамотя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).