бил съм умувал

Речник на българския език

1. бил съм умувал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм умувал е производна форма на умувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).