бил съм умопобъркал

Речник на българския език

1. бил съм умопобъркал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм умопобъркал е производна форма на умопобъркам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).