бил съм умозаключил

Речник на българския език

1. бил съм умозаключил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм умозаключил е производна форма на умозаключа (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).