бил съм умил

Речник на българския език

1. бил съм умил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм умил е производна форма на умия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).