бил съм улучил

Речник на българския език

1. бил съм улучил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм улучил е производна форма на улуча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).