бил съм укорил

Речник на българския език

1. бил съм укорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм укорил е производна форма на укоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).