бил съм ужилил

Речник на българския език

1. бил съм ужилил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм ужилил е производна форма на ужиля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).