бил съм уединил

Речник на българския език

1. бил съм уединил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм уединил е производна форма на уединя се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).