бил съм удивил

Речник на българския език

1. бил съм удивил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм удивил е производна форма на удивя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).