бил съм уговорил

Речник на българския език

1. бил съм уговорил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм уговорил е производна форма на уговоря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).