бил съм увил

Речник на българския език

1. бил съм увил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм увил е производна форма на увия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).