бил съм увесил

Речник на българския език

1. бил съм увесил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм увесил е производна форма на увеся (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).