бил съм убил

Речник на българския език

1. бил съм убил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм убил е производна форма на убия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).