бил съм търмъчил

Речник на българския език

1. бил съм търмъчил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм търмъчил е производна форма на търмъча (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).