бил съм требил

Речник на българския език

1. бил съм требил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм требил е производна форма на требя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).