бил съм съюзил

Речник на българския език

1. бил съм съюзил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм съюзил е производна форма на съюзя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).