бил съм съживил

Речник на българския език

1. бил съм съживил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм съживил е производна форма на съживя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).