бил съм съгласил

Речник на българския език

1. бил съм съгласил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм съгласил е производна форма на съглася се (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).