бил съм спотулил

Речник на българския език

1. бил съм спотулил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм спотулил е производна форма на спотуля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).