бил съм сподирил

Речник на българския език

1. бил съм сподирил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм сподирил е производна форма на сподиря (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).