бил съм смил

Речник на българския език

1. бил съм смил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм смил е производна форма на смия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).