бил съм самотувал

Речник на българския език

1. бил съм самотувал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм самотувал е производна форма на самотувам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).