бил съм самооправдал

Речник на българския език

1. бил съм самооправдал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм самооправдал е производна форма на самооправдая (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).