бил съм самообявявал

Речник на българския език

1. бил съм самообявявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм самообявявал е производна форма на самообявявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).