бил съм самоизобличавал

Речник на българския език

1. бил съм самоизобличавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм самоизобличавал е производна форма на самоизобличавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).