бил съм самоизмамил

Речник на българския език

1. бил съм самоизмамил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм самоизмамил е производна форма на самоизмамя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).