бил съм самозаблудил

Речник на българския език

1. бил съм самозаблудил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм самозаблудил е производна форма на самозаблудя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).