бил съм самовъзхищавал

Речник на българския език

1. бил съм самовъзхищавал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм самовъзхищавал е производна форма на самовъзхищавам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).