бил съм самовъзпламенявал

Речник на българския език

1. бил съм самовъзпламенявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм самовъзпламенявал е производна форма на самовъзпламенявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).