бил съм самовъзбуждал

Речник на българския език

1. бил съм самовъзбуждал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм самовъзбуждал е производна форма на самовъзбуждам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).