бил съм ръмолил

Речник на българския език

1. бил съм ръмолил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм ръмолил е производна форма на ръмоля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).