бил съм ръмил

Речник на българския език

1. бил съм ръмил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм ръмил е производна форма на ръмя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).