бил съм разчул

Речник на българския език

1. бил съм разчул — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм разчул е производна форма на разчуя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).