бил съм разтворил

Речник на българския език

1. бил съм разтворил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм разтворил е производна форма на разтворя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).