бил съм разсъдил

Речник на българския език

1. бил съм разсъдил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм разсъдил е производна форма на разсъдя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).