бил съм разрил

Речник на българския език

1. бил съм разрил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм разрил е производна форма на разрия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).